Защо си напомням лова на делфини в този момент...

Веселин Ханчев
             

Съществува мнение, че българинът не обича морето, то го плаши със своята мощ и непокорност, с неизвестността си, с дълбините си. Дори къщите си българите строят с тил към морето. Наистина и в прозата ни сякаш са малко имената на националните ни белетристи, които основават произведения с морска тема. Антологичните издания с изключение на всичко друго имат и това преимущество, че осмислят и обрисуват тематиката и нейните достижения в една национална литература. Сигурен знак са, че тази литература е достигнала нужната зряла възраст тематично и жанрово и е основала задоволително представителни произведения. Не прави изключение и " Българска маринистика ", чиито съставители Върбан Стаматов, Георги Ингилизов и Никола Радев с точност и усет са подбрали представителни произведения на морска тематика от общо 15 създатели. Това са Атанас Стойчев, Борис Априлов, Върбан Стаматов, Георги Ингилизов, Емил Марков, Живко Ангелов, Константин Площаков, Коста Радев, Никола Радев, Пею Богданов, Петър Казаларски, Славчо Чернишев, Тихомир Йорданов, Тодор Велчев и Цветан Минков. Разбира се, антологията е непълна, тъй като има и други български писатели с несъмнени достижения по тематиката. Но тук са включени единствено тези, които са с по-солиден на практика стаж в морския ни флот.
Това, което сплотява разказите, е тематиката. А това, което ги отличава, е физиономичността и характерната заложба на всеки от включените разказвачи. Някои от сюжетите са претърпени в основата си и това се усеща. Други са помечтани или са просънувани - това също си проличава. Но без значение кое по какъв начин е било, разказите и новелите впечатляват със своя метафизичен промисъл и събитийна значителност, с разказваческото майсторство на създателите. Затова те са забавни освен за " морските " читатели, а и за тези, които са надалеч от морето или дори не са и помирисвали море. Защото най-важна е проблематиката, търсените и реализирани внушения, построените облици от писателя и отправените послания, които да бъдат безапелационни и въздействащи.
Много добър повествовател е Атанас Стойчев, при него сюжетът не е водещ - той е единствено мотив. Изпитвам чувството, че построява сюжета според посланията, които търси. При този публицист сюжетите са прислужниците, а посланията - господарите. Или пък сюжетът е единствено мотив. А когато си в действителност надарен, това води до сигурен триумф. Трагичен е дребният човек от " Един труп за изхвърляне " - без близки, без другари, неизвестен. Погребват го в чужбина и го чака забравата. Усещаме чеховските нотки на тоя роман. Сурови, само че и чувствителни са моряците, подложени на непрекъснати тествания надалеч от близки. 
Изобщо за разказите от антологията присъщи са облиците на ексцентричните герои, неординерните, лудите. Всеки от тях е станал моряк по разнообразни аргументи - поради невярност и огорчения, с цел да изхрани фамилията си, поради авантюристичния си дух или заради друго. Но сякаш всеки, докоснал се до морето, се привързва и не може да се откъсне от него и да го не помни. Морето има своята магия и носи своята магнетична мощ. Затова в " Господарят на Индийския океан " на Борис Априлов остарелият морски лъв, гордият дух не устоя, когато събарят бараката му на брега на морето и умира. Това е част от екзистенциалния смисъл на творбите.
Много мощно въздействащ е общественият миг в " Немилвани души " на Ж. Ангелов. Защото общественият новобранец, работил цялостен живот най-тежката хамалска работа по корабите, носи в себе си непокътнати човешки добродетели.
В повестта " Еврилох " Коста Радев употребява историческия сюжет за завръщането на Одисей към Итака като мотив за бездънен размисъл за същността на живота, човешката природа, положителното и злото, боговете и хората. Толкова доста е към момента злото у хората, което полепва и по боговете, тъй като те живеят посредством хората.
В антологията импонира с философската си същина " Старата гемия " на Славчо Чернишев. Много мощен е любовният ентусиазъм и непорочност в " Тихите кейове " от същия създател, загадъчността в описа му " Венецианска нощ ". Мотивът за възмездието е водещ в " Да ограбиш крадеца " на Тихомир Йорданов. Симпатичен е малко декамеронският вид роман " Салю мезанфан ", занимателният и малко черен комизъм в " Разказ за дотъкмяване ".
Свеж комизъм лъха от " Фантазия за белите шапки " на Тодор Велчев. Поетични са разказите му " Опашката на белия кит " и " Приказка за рибните люспи ". Трябва да можем да повярваме и в невъзможното, с цел да ни се случи - е авторовото обръщение.
Нерадостният живот на моряците е съществена тематика в " Щастливото остаряло сърце " и " Съжителство " на Цветан Минков. Допада ни буйното предпочитание на стареца в " Моряк ли е бил дядо Стефан " на Пею Богданов, както и възприятието за история и просвета и желанието да се запази старината в " Галерата ".
Особено мощна и обобщаваща е новелата на Върбан Стаматов " Океанът ". Това е новела с размишления за българина и морето. Нашият народ постоянно е загърбвал морето. Морската ни история, доколкото я има, е едвам от няколко десетилетия. Разказаните случки стават мотив за доста дълбоки разсъждения и заключения основно в екзистенциален проект.
Струва ми се, че Константин Площаков е единственият подводничар от създателите в антологията. Впечатляват размислите му в " Отвореният люк ", когато индивидът е изправен пред рискови обстановки и пределни тествания и би трябвало да избира. Дали следователно си главорез, или постъпваш вярно морално, честно и хуманно?!
Много комизъм има в " Тайландски мед " на същия създател. Но това качество - хумора, сатирата, закачката - в най-висока степен има Никола Радев. То е проявено освен във превъзходната му книга " Когато Господ ходеше по земята ", само че и в антологията - в разказите " Борец ", " Джина ", " Финикийци ", " Ковьор с елен ", " Герой на жена си ", " Лодка за разходка ", " Тамян от Бейрут ". Със характерната си заложба Н. Радев умее да намигне, да уточни, да осмее, да окарикатури, в случай че би трябвало. Този необикновен гений на Никола Радев да види смешното, комичното, карикатурното, да се самоосмее, без да се щади, и да го опише с мяра! Но в това време огромна е обществената мощ на " Мусонни дъждове ".
Несъмнено Никола Радев е най-хубавият български маринист. Той е първият български маринист, който написа действително за морето. За пръв път в неговото творчество основни герои са елементарните матроси, а не командирите. Биографично той е обвързван с морето. Първите му новели са с морска тема. Като помощник-капитан Никола Радев в действителност плава по целия свят. Така че морските сюжети при него са достоверни. Това се отнася за творбите му " Маримани ", " Море на вторите татковци ", " Седем ключа на вода ", " Залезът на морските вълци ", " Седмото гребло ".
Като цяло - това е първата тематична антология на българската маринистика, която има своите безспорни художествени достижения. Макар и непълна заради упоменатата първоначално причина, тя заслужава внимание, даже възторженостти.